Със спомени от миналото лято
 разглеждам улицата пуста сред мъгла
 ръката ми рисува по стъклото
 листенца на цветчета с тънички стъбла.

 И нарисувах профила на мъж
 уж непознат,но май на някой ми прилича
 на този,който ме целуна край морето там веднъж
 и с блясък във очите ме прегърна и ми се усмихна...

 Сама съм,той замина надалеч
 и никога не ще го видя вече,
 изтрих с тъга аз профила с ръка
 и спомен,който в малки струйки се оттече.
Димитрина Кременова