На любовта от огъня аз вкусих,
и от отровата - едва от нея оцелях...
а мъдростта прегърна ме и ме отнесе
далеч от пустощта, в която стенеща се отзовах...

Сега се радвам на живота - волна птица,
подгонила да хване и последния си влак,
натам, към същността, в която съм орисана
да я разкрия, слизайки на чуждестранен бряг...

Текат минутите, но имам още време
да видя, да се срещна и да оценя,
на битието неизползваните ценности
и  някои проблеми свои да реша...

Усмивки търся, вече не желая
света да променя - не знам дали си струва,
заобикалям тръните, които ме одраскват
и бесовете, пратени измамни и бушуващи.

Аз искам да се радвам на живота си,
на пътя, който вече ще е гладък -
спокойствие приижда във душата ми
и безразличие към злото,мамещо ме за отплата... 

 Димитрина Кременова