Тази вечер се замислих за доброто възпитание,което се гради с години и най- вече в първите 7,но потънала в спомени за лични преживявания се запитвам,дали в посочените по- долу ситуации това можеше да помогне...
Та...една година една от най- близките ми приятелки,която подготвих да влезе в института и да следваме заедно ми изигра един хубав номер,в резултат на което останах в септември без работа  и трябваше да приема каквото се отвори и то веднага.Номерът и беше следният - научи се от мен къде отивам на работа , за една седмица задействала връзки и когато отидох с куфарите там, ми съобщиха,че въпросната особа е назначена  и аз оставам с пръста в устата без работа...приятелства!Много пъти съм се разочаровала от тях тотално!
Оказа се работа в едно подбалканско село,където  трябваше да живея 4 дни седмично и да работя в училище, а останалите да се връщам в къщи и да гледам сина си колкото мога...Квартира се намари при един много стар човек в масивна двуетажна къща в центъра на селото. В двора имаше една много китна градинка, обградена отвсякъде с леха бели карамфили,които ухаеха прекрасно.Дядото постоя известно време, разболя се и замина в София при дъщеря си да го гледа като предостави имота си на мен да поливам градината и да пазя къщата.
Дворът завършваше с голяма масивна дървена висока порта,която избягвах да отварям за познати,тъй като исках да живя уединено,както харесвах и да си готвя уроците на спокойствие.Един ден  на пейката пред оградата вън видях да седи една възрастна жена,невзрачна навид и да си почива.Тя ме погледна и каза:"Слушай,момиче,дядото го няма, я да ми дадеш няколко стръка бял карамфил да го завъдя,че ми харесва,само няколко стръка!"
Е, имаше много карамфил, няколко стръка можех да и дам на жената и и обещах,че като привърша, ще я пусна вътре да си вземе малко от лехата,само да не я загрози, да вземе внимателно.
 Следобядът тя дойде в уреченото време. Аз имах работа в лятната кухня и и казах да си вземе малко цветя сама.За ужас мой обаче,само за секунди, жената започна да скубе цялата леха наред и сръчно да обезлесява всичко наред...Скубеше големи парчета карамфил с корените и ги слагаше в една голяма черна найлонова торба,която измък не видях откъде, сигурно изпод полата си...
Едва сварих да изтичам и да и извикам:"Но, какво правите, нали само няколко стръка?!Ама спрете!"
Онази се направи ,че не чува и продължи сръчно да скубе и изпразва лехата,натъпквайки я в черната торба. Бях възпитана да уважавам хората с бели коси, но тази правеше такава беля пред очите ми,че дядото щеше да ме изгони и да си загубя квартирата!Бутнах я и и повторих, тя ме блъсна и продължи да скубе,лехата изчезна почти една трета...
Какво да правя,нямаше време да мисля, трябваше да я спра,грабнах торбата и я отскубнах от ръцете и. Онази ме блъсна, извъртя пак торбата и се наведе да скубе пак...
Трябваше да се бия!... Никога не бях се била преди,не можех и да си го представя с възпитанието,което имах...трябваше да реагирам светкавично, иначе щеше да изскубе всичко! Взех дълбоко въдух и изкрещях неистово:"Вън,крадло такава!"
След това взех една тояга,която мярнах в двора и цапардосах торбата,после замахнах да я ударя през ръцете."Вън!Вън!"
Крещях като разярен японец,какъвто съм виждала по кината, успях да я изтласкам от двора, изсипах торбата и я запратих подире и,заключвайки здраво външната врата...Насадих набързо лехата както си беше и се прибрах разтреперана в къщи.Все пак справих се,погледнах се в огледалото гордо и самодоволно и легнах да си почина след схватката на леглото си.Чух отвън крясъци:"Уууу,много си лоша ,ма!Да пукнеш!"
Станах лошата в селото...Това беше първото ми пречупване пред нахалството и простотията и първото недоверие към хората.Ако робувах на доброто си възпитание и виках само "моля Ви,госпожо,спрете", онази щеше да изскубе всичко. По- късно чух един израз - "Да не съм Господ,че да ми се молиш!" и разбрах,че тук не молят , а заповядват, иначе нещата не стават никак...Та продължавам с опита в тази къща и среда,където градските обноски бяха направо пагубни за справяне с обстановката. На вратата на къщата имаше един некролог - на мъж. Оказа се зетят на дядото - умен човек и образован,софиянец, с научна степен. Дошъл на гости с жена си и решил да нагледа земите на дядото да набере орехи, ей тъй за разходката,нищо че бил богат, работил по чужбините и се движел дори и с кралски особи там,за екзатика и да нагази сред природата в първичния и вид...
Там го нападнал, като набрал една торба орехи ,един циганин. Човекът културен, помолил го учтиво да остави торбата, онзи извадил един нож и както се молел, го наръгал право в сърцето и го убил!
Не бил Господ да му се молят...видял,че гражданинът е изтънчен, тоест, не може да се опъне и да се бие и хоп,взема орехите и го наръгва...лесна работа!
Та възпитанието и добрите обноски в дивия свят не важат, те пречат, те дори могат да докарат до там,че човек да си загуби живота...Що му трябваше на този гражданин да се навира на село и то на полето,нещастникът бил съвсем невеж за света ,който съществува извън излъсканото му бюро в София,свят в който трябва да можеш да превключиш на първичната си грубост и животинщина,за да оцелееш...иначе с възпитаността си , си загубен, дори можеш да загинеш...С простаците трябва да умееш да говориш на техния език, да знаеш маниерите и привичките им, иначе е много, ама много опасно ако не се справиш в критична ситуация...
Димитрина Кременова