Към края на горещо лято
 все още кожата жадува хладни струи ,
 живително обгръшащи бедрата,
 загряли прекомерно и от мисли буйни...

 На хладна сянка нежен вятър,
 напомня ми за липсващите ласки,
 а слънцето по обед палещо
 ме гони в къщи да потърся щастие...

 Очи ли срещнах някакви на пътя,
стар спомен ли е или е начало,
 не ми се мисли,вече уморих се -
отпускам в хладните завивки морното си тяло.

 Да , може би съм вече помъдряла,
 отмина времето на луди авантюри
 тежи ми лятото и раните от грешки,
 оставили ми бръчки под косата бяла...
 Димитрина Кременова