Топло,слънцето все повече напича - 
  гони хората към сенките дебели,
  с пълни мрежи ,бавни стъпки
 напредвам към дома в земята поглед свела...

 И мисля , че ще ми е в повече любовна жар
 да ме гори и тя отвътре...
 Мечтая за прохладна водна струя върху кожата подпалена,
 да пия с жадни глътки от чешмата в къщи...

 А спомен за морето необятно
 разплискващо вълни в краката боси
 и морски бриз  косите  разпиляващ
 повдига куп финансови въпроси...
 
Как хубаво е в приказката за вълшебното килимче,
политащо натам,където си помислиш
или пък да живееш в  бъдеще с  телепортация -
ей тъй от леглото да се озовеш в местата фантастични...

 Улисана така залутана  в мечти
 достигнала съм вече вкъщната ограда,
 изтраква ключ секретен  във ключалката
 и уморено се отпускам на фотьойла с радост!

Димитрина Кременова