Ще  бъдеш част от моя път,
понякога  и caмо малка спирка,
докосване или пък поглед ,спомен смътен,
но впечатляващ ,дори от  твоя снимка...

Ще бъдеш някой,отличаващ се от другите
ням спътник в сънищата и копнежи скрити,
макар и чужд ще влезеш във сърцето ми
във  тайствения свят любовен на мечтите...

След туй аз непозната ще отмина,
по своя път ,обречена на  самота
и може даже нищо да не забележиш
освен една прикрита на очите ми сълза.

Ще си останеш част от моя път,
измислена,почувствана и изживяна,
дори и болка,стенеща, притискаща,
в сърцето кървава следа от рана...

Аз ще  отмина тихо- зная,че не си за мен
и никога сърцето ти не ще е мое,
ще бъдеш съзерцание,след пламък  - дим
и ще си останеш само спомен...

Димитрина Кременова

Звучи преживяно и изстрадано и затова въздейства.
Поздрав, Кременова!

Правилно си го разбрал,благодаря за поздрава и коментара!