Животът ми сервира плодове -
 едни прекрасни, други  скапани и гнили,
 естествено изхвърля се ненужното в боклука
 и всяко според качествата си отива...

 Сортиране - това не е за мен,
 а друго слагаш първо качество,
 избираш плод за всеки ден
 докато  купата остане празна...

 А някои са твърди като камъни,
 опитваш, казваш  -туй не се яде
 и стържеш ги или пък ги сваряваш
 или пък даваш на прасето.

 Лица и физиономии и хора,
 кой за консумация,кои за боклука
 все ново пробваш разнообразие
 макар,че вече не ти пука...

Отиват си, не се задържат -
все неподходящи,все им нещо куца
един да бе по- свестен да остане,
но то съдба...пак следващ ще е със молба за слука...

Димитрина Кременова