Пред врата на нещо ново,
сетива изострящо и тъй привличащо,
забавяш се за крачката последна,
която в друга тайнство те въвлича...

Ти свикнал си,познаваш старото,
било то лошо или пък добро,
изтъркал си подметки по илюзия да тичаш
за нея променен си,градил си някакви основи...

Но ето,трябва да събаряш,
строеното тухла по тухла
и приказният илюзорен замък
с разклатени основи рухва...

Изгубваш всичко,нямаш замък,
пред теб стои затворена врата
и мислиш си дали ще имаш сили
отново да започнеш  бясната борба...

Дали не трябва малка пауза-
почивка на фотьойла пред димящото кафе
да успокоиш забързаното дишане
от обладаното от страх сърце...

Вратата чака те,часовникът неумолимо трака
светът мени се,шансове се изпаряват...
Накрая ставаш и нахълтваш през вратата,
а там каквото ще да става!
Димитрина Кременова