Беше топъл летен ден,Мария не излезе на разходка,защото нямаше нищичко за ядене за обяд и реши да измайстори една супа с топчета.
Каймата не беше още размразена съвсем и тя се зае с обработка на морковите и другите неща за супата.Бяха останали два моркова само  - един голям и един малък.Както стържеше люспиците на малкия морков, тя се загледа в свежия му оранжево -червен цвят.Сладко малко морковче,искаше и се да го ръпне със зъбите си, но реши да се въздържи,наряза го на лентички, после на малки кубчета и го пусна във вече завиращата супа.Оранжевите парченца заподскачаха,понесени от кипящата вода и заиграха лудешки танц,сякш гонейки се и надпреварвайки кое да искочи по- бързо на повърхността и да се гмурне навътре.
"Какъв хубав цвят имат морковите..." -помисли си тя, свеж, силен и впечатляващ...Как ли би стояла една рокля в такъв цвят...ами да, тя беше виждала вече една такава рокля на една позната от махалта - контето Вера,която имаше толкова много тоалети,че не беше пропуснала да намери и ушие и този цвят. Представи си я - върви и се фръцка на двадесет сантиметровите си токчета на бели обувки и върти в ръце малка четвъртита бяла чантичка...Къде ли отиваше тогава?...Сигурно на среща с новия си,значително по - млад и това беше голям стимул за нея да се облече ярко и секси,нещо,което би подразнило мъжете на нейната възраст,които ревниво изискваха повече сдържаност във външността:"Дръж се на годините си!" - и казваха те, а тя свиваше презрително устни и отминаваше с леки чупки в кръста покрай тях,обливайки ги във вълна от силен парфюм.
Мария се позамисли - и тя имаше доста тоалети в гардероба си,но дали някой от тях съдържашеточно този морковен цвят...Откровено казано не можа да се спомни и се запъти към другата стая,отвори гардераба си и започна да го разглежда.Премяташе дрехите една след друга,но наистина нямаше никъде такава шарка или нюанс, все бяха някак си по- бледи...Ръката и се натъкна на една закачалка, някак си влязла по- навътре в гардероба и измъкна с трудност роклята ,която стоеше на нея.
Тази рокля...беше я забравила,тя беше със значително по- малък размер от другите, по- тясна и доста по- къса."Колко съм се променила..." си каза тя и възъхна с тъга.
Тази рокличка светла на лилави цветенца с дантелка отдолу я беше носила,когато отиваше на една среща с нов познат.Бяха големи приготовления за нея,че прическа,че грим,че лак...че специални обувки с високи токчета купи от магазина...Пристигна, той я чакаше и и поднесе една червена роза,беше симпатяга,добре облечен с модерни вносни дрехи,каквита тогава не се намираха по магазините,тузарин!Бъбриха и даже я целуна,когато една жена изневиделица се появи, изкрещя с все сила :"Мръсник!",грабна розата от масат в заведението и я разкъса!Онзи бил женен...Тогава тя се почувства излъгана, много унизена,върна се в къщи и се хвърли с роклята върхе леглото и заплака...В очите на Мария се появи сълза...тя не плачеше за онзи,беше го забравила вече, плачеше за младостта си,която вече си отиваше, а тя бе все още сама.
Изведнъж замириса остро на загоряло - супата! Забрави за супата на котлона... Втурна се в кухнята,но късно.Тя просто изгоря. Беше залепнала за дъното на тенджерата, а мерковчетата черни и овъглени цвърчаха отгоре.
Ето ти рокля с морковен цвят, ядоса се Мария, после си намаза филия с масло и сирене и това беше обядът и днес...Хубаво е да мечтаеш , да фантазираш и потъваш в спомени, но първо  си наготви манджата!

Димитрина Кременова

Съжалявам,че не можах да си поправя неволните грешки,но тази Капча не ми дава да си редактирам текста...Дано стане ясно какво съм искала да напиша...

Понякога спомените ни обсебват. Достатъчен е само намек за отминалото преживяване-полъх на познат парфюм, позабравена дреха, когато минаваме покрай онова познато място...
Поздрави!