Понякога се спомняме за миналите дни -
 лица познати,срещи и раздели
 понякога сърцето свито стене и боли
 за младостта отминала с амбиции умрели...

 Но все пак още имаме живот
 да си поправим грешки,пропуски да осъзнаем
 да се порадваме на благини след труд и пот,
 дори за нещо бъдещо и хубаво да помечтаем.

 Мечтите някога красиви са лъжи,
 които карат ни за нещо да се борим,
 но без стремеж животът ще горчи
 и ще е скучен ,сив,безсмислено устроен.

 И нека се качим на този влак -
 макар последен,но със него да пътуваме
 да видим още нещо,истини да опознаем,
 за да си кажем - живях живота и си струваше!
 Димитрина Кременова