На Благовец очаквам блага вест,
  че злото от живота ми изчезва,
  а зимата захвърля дрехата дебела
  и в пролет се превръща прелестна и свежа!

  Остават дни и топъл вятър ще ме гали,
  в гърдите ми премръзнали ще влее жива сила.
  Отново ще събуди спомени заспали
  за младост връщаща се и очи щастливи...

  Нетърпеливо чакам,в облаците все се вглеждам
  да се прокрадне слънчев лъч и мъничко надежда,
  да дойде щастие и някак си да стане по добър света,
  по умен,подреден,завинаги изчистен
  от тази сатанинска кукувича прежда...

  А истината  - тя ще бъде вечна.
  Ще побеждава,защото в нея винаги е Бог
  като огряващото слънце между мрачни облаци,
  като любов превръщаща във красота
  безумието тегнещо на  този свят жесток!...
   
 Димитрина Кременова