Постинг
25.09.2017 06:38 -
Понякога...
Когато ти се случа, ще усетиш
най-тайната страна на любовта.
В нощта ти пълнолуние ще свети,
а в дните – пъстроцветна красота.
Ще разгадавам твоите желания
и, без да молиш, всичко ще ти дам
(без циркове, без мнимите страдания) –
срещу местенце в твоята душа.
Готов ли си да дишаш свободата
на робството, наречено "любов"?
Ако не можеш, отмини нататък.
Понякога това е за добро.
най-тайната страна на любовта.
В нощта ти пълнолуние ще свети,
а в дните – пъстроцветна красота.
Ще разгадавам твоите желания
и, без да молиш, всичко ще ти дам
(без циркове, без мнимите страдания) –
срещу местенце в твоята душа.
Готов ли си да дишаш свободата
на робството, наречено "любов"?
Ако не можеш, отмини нататък.
Понякога това е за добро.
Много ми хареса, Ели.
цитирайОбичането е винаги хубаво усещане...
Дали е егоистично това, че винаги повече ме е вълнувало какво аз мога да дам на другия, а не да искам нещо в замяна…. на обичта си…
Най-тъжното е, че усещам една невъзможност вътре в себе си и въпреки безнадежността, пак надделява чувството на себеотдаване и обичане…
Прав е Джордж Оруел в онази мисъл, която толкова харесвам - „Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.“
Много хубаво и размислящо стихо, Ели.
Ето едно резониране от мен по темата:
Понякога…
Понякога политаме бездумно,
а друг път със разрошени крила,
средата търсим винаги разумно,
по строгите наземни правила.
Ехтят във нас забравените думи,
сънуваме далечни светове,
във тази пропаст няма помежду ни,
ни свързват пак щастливи ветрове.
Като звезда във сънища се вричам
на твоята изстрадала душа,
докрайно и в безвремие обичам,
един копнеж за вечна светлина.
И знам ще се погубят страховете,
в една красива есенна зора,
отново ще достигнем бреговете,
на нашата магическа страна.
26.09.2017г.
Елица
:)
цитирайДали е егоистично това, че винаги повече ме е вълнувало какво аз мога да дам на другия, а не да искам нещо в замяна…. на обичта си…
Най-тъжното е, че усещам една невъзможност вътре в себе си и въпреки безнадежността, пак надделява чувството на себеотдаване и обичане…
Прав е Джордж Оруел в онази мисъл, която толкова харесвам - „Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.“
Много хубаво и размислящо стихо, Ели.
Ето едно резониране от мен по темата:
Понякога…
Понякога политаме бездумно,
а друг път със разрошени крила,
средата търсим винаги разумно,
по строгите наземни правила.
Ехтят във нас забравените думи,
сънуваме далечни светове,
във тази пропаст няма помежду ни,
ни свързват пак щастливи ветрове.
Като звезда във сънища се вричам
на твоята изстрадала душа,
докрайно и в безвремие обичам,
един копнеж за вечна светлина.
И знам ще се погубят страховете,
в една красива есенна зора,
отново ще достигнем бреговете,
на нашата магическа страна.
26.09.2017г.
Елица
:)
Изумяваш ме с тези лирични импровизации, Елица.
Неизчерпаемо вдъхновение ти пожелавам!
А даването в любовта се реализира под конкретни фоми и няма начин да е нищо.
Напротив, и най-малкото нещо получава стойност. И в това е смисълът на любовта – да ни прави добри и благодарни...
цитирайНеизчерпаемо вдъхновение ти пожелавам!
А даването в любовта се реализира под конкретни фоми и няма начин да е нищо.
Напротив, и най-малкото нещо получава стойност. И в това е смисълът на любовта – да ни прави добри и благодарни...