Помнят се тъй дребните неща
и извикват сълзи във очите
още по- е тъжно щом в света
се окажеш сам без никаква защита...

Спомням си,че някога са спирали очи на мен,
канили на танци или получавах рози
много бяха - вази не достигаха
и се чудех просто къде да ги сложа...

В пощата ми толкова писма
идваха щом поставя някъде адреса си,
все доброжелателни без капка злоба,
а раздавачът да ги носи с купища,
ми крещеше бесен!

Всичко минало е - днес е само
там на пейката да гледам
тълпа отминаваща,
млади хора повечето, някъде забързани
не поздравяват, даже личността ти добре да познават...

Чак сега оценям,че съм имала
много,даже твърде много
и е трябвало да се зарадвам,
а не да търся само новото...

Свършва новото - остава старото
един ден,когато остарееш
 и оставаш сам на пейката
 да се взираш с очи слаби и да немееш...

Димитрина Кременова