Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2017 11:35 - Достойнството
Автор: kremenova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1300 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 01.10.2017 12:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Днес,в малко мрачния и полудъждовен ден,когато се чудя дали да изляза или не,всъщност трябва да изляза, защото е ден на Поезията и Музиката,че и на старите хора,веганите не ме интересуват,плюс Покров Богородичен - трябва да запаля свещ в църква да ме пази Богородица от злите хора,ми дойде вдъхновението преди това да напиша едно есе за достойнството.Темата ме кара да разсъждавам върху нея от няколко дни,но напоследък доста приятели са се върнали от курорти и все ме викат да ходим някъде, а и работа се отваря...та момента дойде.Така е при мен, нещата ги правя,когато ми дойде вдъхновението, изпусна ли момента, после не стават...
Някой ще ме обвини в многословие,да имам го,дори ми се струва че трябва да го използвам да напиша роман, а не да си игря на мързеливи стихченца,разказченца и есенца,  явно не е дошъл и назрял моментът още...но се пече...ще излезе и това един ден. Теми за разнищване имам ужасно много в главата и скици на романи,причината е,че не съм се научила дълго да се засеждам на писането...То е навик,който се изгражда с времето.За роман трябва яко да се пише по дадена тема...
Та за достойнството.Всеки има някакво достойнство,като се почне от върлия пияница,че чак до великите хора.За защитата на чест и достойнство хората във Франция са се дуелирали със шпаги буквално на всеки ъгъл - изпречвал се е някой,който смятал,че улицата е негова и почвал спор и бой. Избили са се жестоко и са останали тези,който най яростно и силно го бранят...По техен метод и в Русия един Пушкин умря на дуел за достойнството си не на поет, а на мъж, да не говорим за пищовите на каубоите в Дивия тогава Запад и харакиритата в Япония...след което тези кръвопролития бяха забранени,но продължават в разни завоалирани форми, подбудени от ежби, подливане на вода,кариеризъм, дори и в битката за победа в любовта  накърнени достойнства има доста...
За България,макар и живели в робство българите са запазили своето достойнство, съхранявайки религията си,заради която са били посичани на дръвника в Родопите,запазили свободата да си носят красивите носии и накити, а не черните чембери от робството и  в съвремието да покоряват света,защото тук нещата са толкова забатачени от лоши управници,които считат своето достойнство в грабене на пари и крадене,че човек трудно може да се докаже у нас и бяга навън.Все пак някои упорити хора успяват да си защитят достойнството и честта и у нас с нокти и зъби...
 Спомням си един израз от българското минало,когато е било модерно мъжете да носят мустаци :" Ако се дам, то ще си отрежа мустака и ще го хвърля на едно лайно!",както и едно изречение от дядо ми:"Жената на Димитър Русев няма да работи,Димитър е годен да издържа сам цялото си семейство!"Били са горди и силни мъже в рода ни,бабите ми са ходели с големи капели, тежки градски рокли,следобядите са се събирали на кафе да бродират дантели и гоблени на така наречените Журове, а в недели и съботи са танцували с бални рокли в Офицерския клуб и са водили светски живот в тогавашна почти селска България. Да защитиш името си на рода,това го има и в доста филми,които сме гледали - "Ти си един еди кой си от фамилия.."така са се възпитавали децата и младежите от стотици години.Достойнството на една остаряваша дама е много важно за пред нейните ученици, деца, внуци, те  ще казват - "тя беше силна жена,бореща се за достойнството си и никога не позволи да бъде тъпкана и унижавана,не си оставяше магарето в кълта и се бореше да е нещо и да се изяви пред очите на хората , беше уважавана  и е пример за подражание."Гадове по пътя на човека много и ненормалниците,въпросът е това достойнство до кога ще имаме сили да го браним и отстояваме...не е ли по- добре да спрем контактите си с хора,които ни мразят и завиждат и да си намерим по- хубава среда и интересен живот?! Да проявим разум в името на здравето и здравия климат, в който живеем и ни се отразява. Тук си спомням поученията на Христост за гордостта,че тя води човека до неразумни постъпки и за това  да си дадем и другата страна за последен шамар и да отминем,спасявайки се от най- лошото, а не да загинем ,потъвайки в блатото,както в оня виц с жената,която потъвала във водата и си показала ръката с жест на ножица,която реже,което означава "Стрижено!",тоест казано напук дори пред смъртта.Та...колкото съм се доказала до тук, доказала съм се, сега излизам да ида на църква и да си поръчам една хубава паста в центъра,гледайки навън народа. Може би ще срещна приятели за приказка - сигурно, на главната винаги ги има! И това е достойнство, да кажеш "Майната му!" и да отидеш да си живееш хубавия живот,който иначе ти се предоставя и те вади от лошото настроение и мисли.Та просто излизам и чао!
Димитрина Кременова



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nalia - Похвално есе, Кари!
01.10.2017 14:49
Ти да не би да си ритала топка с другите момченца на двора, вместо някоя от бабите ти с тежката рокля да обясни, че дантелата е плетиво за една кука и не се бродира като гоблен?
Май изобщо не си носила и рокля - органзата и кашмирът направо не се усещат, толкова са леки:)
цитирай
2. kremenova - Ти да не би да си ритала топка с дру...
01.10.2017 16:15
nalia написа:
Ти да не би да си ритала топка с другите момченца на двора, вместо някоя от бабите ти с тежката рокля да обясни, че дантелата е плетиво за една кука и не се бродира като гоблен?
Май изобщо не си носила и рокля - органзата и кашмирът направо не се усещат, толкова са леки:)

Да,ритала съм,не съм научена на тези неща,само ги пазя от бабите си,зная че се плете на една кука,имала съм предвид гоблените,имахме цели пердета с ангели,плетени върху мрежа,наистина голяма играчка и майсторство,слугини са шетали в баба ми,а тя е правела тези красиви неща,но нашите ги изхвърлиха като нещо старо,както и прекрасния огромен кристален полюлей от вестибюла на старата ни къща,която брше с шиток хол за гости,там се е свирило на пиано,но това повече не същестествува,остана само спомен за старо време.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kremenova
Категория: Забавление
Прочетен: 227071
Постинги: 130
Коментари: 253
Гласове: 158
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031